отеквало

Речник на българския език

1. отеквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отеквало е производна форма на отеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отеквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отеквало е производна форма на отеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отеквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отеквало е производна форма на отеквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отеквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отеквало е производна форма на отеквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).