отегчило

Речник на българския език

1. отегчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отегчило е производна форма на отегча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отегчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отегчило е производна форма на отегча (мин. деят. св. прич. ср. р.).