отегчил

Речник на българския език

1. отегчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отегчил е производна форма на отегча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отегчил — мин. деят. св. прич. м. р.

отегчил е производна форма на отегча (мин. деят. св. прич. м. р.).