отегчало

Речник на българския език

1. отегчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отегчало е производна форма на отегча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отегчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отегчало е производна форма на отегча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).