отдъхнел

Речник на българския език

1. отдъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отдъхнел е производна форма на отдъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отдъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отдъхнел е производна форма на отдъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).