отгръщал си

Речник на българския език

1. отгръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отгръщал си е производна форма на отгръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отгръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отгръщал си е производна форма на отгръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отгръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отгръщал си е производна форма на отгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).