отгръщал е

Речник на българския език

1. отгръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгръщал е е производна форма на отгръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отгръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгръщал е е производна форма на отгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отгръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгръщал е е производна форма на отгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).