отгръщал

Речник на българския език

1. отгръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгръщал е производна форма на отгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отгръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгръщал е производна форма на отгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отгръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

отгръщал е производна форма на отгръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отгръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отгръщал е производна форма на отгръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).