отговеело

Речник на българския език

1. отговеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отговеело е производна форма на отговея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отговеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отговеело е производна форма на отговея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).