отговеел

Речник на българския език

1. отговеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отговеел е производна форма на отговея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отговеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отговеел е производна форма на отговея (мин. деят. несв. прич. м. р.).