отгласил си

Речник на българския език

1. отгласил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отгласил си е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отгласил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отгласил си е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).