отгласил е

Речник на българския език

1. отгласил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгласил е е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отгласил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгласил е е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).