отгласило си

Речник на българския език

1. отгласило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отгласило си е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отгласило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отгласило си е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).