отгласило е

Речник на българския език

1. отгласило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отгласило е е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отгласило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отгласило е е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).