отгласило

Речник на българския език

1. отгласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отгласило е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отгласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отгласило е производна форма на отглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).