отгласили

Речник на българския език

1. отгласили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отгласили е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отгласили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отгласили е производна форма на отглася (мин. деят. св. прич. мн. ч.).