отгласила

Речник на българския език

1. отгласила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отгласила е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отгласила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отгласила е производна форма на отглася (мин. деят. св. прич. ж. р.).