отгласил

Речник на българския език

1. отгласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгласил е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отгласил — мин. деят. св. прич. м. р.

отгласил е производна форма на отглася (мин. деят. св. прич. м. р.).