отвявала

Речник на българския език

1. отвявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвявала е производна форма на отвявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвявала е производна форма на отвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвявала е производна форма на отвявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвявала е производна форма на отвявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).