отвявал

Речник на българския език

1. отвявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвявал е производна форма на отвявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвявал е производна форма на отвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвявал е производна форма на отвявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвявал е производна форма на отвявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).