отвъртяло си

Речник на българския език

1. отвъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло си е производна форма на отвъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло си е производна форма на отвъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло си е производна форма на отвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).