отвъртяло е

Речник на българския език

1. отвъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло е е производна форма на отвъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло е е производна форма на отвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло е е производна форма на отвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).