отвъртяло

Речник на българския език

1. отвъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло е производна форма на отвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртяло е производна форма на отвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвъртяло е производна форма на отвъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвъртяло е производна форма на отвъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).