отвъртял

Речник на българския език

1. отвъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвъртял е производна форма на отвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвъртял е производна форма на отвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

отвъртял е производна форма на отвъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвъртял е производна форма на отвъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).