отвъртявала

Речник на българския език

1. отвъртявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртявала е производна форма на отвъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвъртявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртявала е производна форма на отвъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвъртявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвъртявала е производна форма на отвъртявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвъртявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвъртявала е производна форма на отвъртявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).