отвъртвало

Речник на българския език

1. отвъртвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртвало е производна форма на отвъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвъртвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртвало е производна форма на отвъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвъртвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвъртвало е производна форма на отвъртвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвъртвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвъртвало е производна форма на отвъртвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).