отвъртвала

Речник на българския език

1. отвъртвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртвала е производна форма на отвъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвъртвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртвала е производна форма на отвъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвъртвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвъртвала е производна форма на отвъртвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвъртвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвъртвала е производна форма на отвъртвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).