отвъртало

Речник на българския език

1. отвъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртало е производна форма на отвъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвъртало е производна форма на отвъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвъртало е производна форма на отвъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвъртало е производна форма на отвъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).