отвърнело

Речник на българския език

1. отвърнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвърнело е производна форма на отвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвърнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвърнело е производна форма на отвърна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).