отвърнела

Речник на българския език

1. отвърнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвърнела е производна форма на отвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвърнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвърнела е производна форма на отвърна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).