отвърнел

Речник на българския език

1. отвърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвърнел е производна форма на отвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвърнел е производна форма на отвърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).