отвърнала

Речник на българския език

1. отвърнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвърнала е производна форма на отвърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвърнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвърнала е производна форма на отвърна (мин. деят. св. прич. ж. р.).