отвързало

Речник на българския език

1. отвързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвързало е производна форма на отвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвързало е производна форма на отвържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).