отвързала

Речник на българския език

1. отвързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвързала е производна форма на отвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвързала е производна форма на отвържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).