отвърза

Речник на българския език

1. отвърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отвърза е производна форма на отвържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отвърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отвърза е производна форма на отвържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).