отвържели

Речник на българския език

1. отвържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отвържели е производна форма на отвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отвържели е производна форма на отвържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).