отвоювал си

Речник на българския език

1. отвоювал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвоювал си е производна форма на отвоювам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отвоювал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвоювал си е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отвоювал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвоювал си е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).