отвоювало съм

Речник на българския език

1. отвоювало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало съм е производна форма на отвоювам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвоювало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало съм е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвоювало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало съм е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).