отвоювало си

Речник на българския език

1. отвоювало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало си е производна форма на отвоювам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвоювало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало си е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвоювало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало си е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).