отвоювало е

Речник на българския език

1. отвоювало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало е е производна форма на отвоювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвоювало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало е е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвоювало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало е е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).