отвоювало

Речник на българския език

1. отвоювало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвоювало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвоювало е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвоювало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвоювало е производна форма на отвоювам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвоювало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвоювало е производна форма на отвоювам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).