отвоювала съм

Речник на българския език

1. отвоювала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвоювала съм е производна форма на отвоювам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвоювала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвоювала съм е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвоювала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвоювала съм е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).