отвоювала

Речник на българския език

1. отвоювала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвоювала е производна форма на отвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвоювала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвоювала е производна форма на отвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвоювала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвоювала е производна форма на отвоювам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвоювала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвоювала е производна форма на отвоювам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).