отворел

Речник на българския език

1. отворел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отворел е производна форма на отворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отворел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отворел е производна форма на отворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).