отвозил е

Речник на българския език

1. отвозил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвозил е е производна форма на отвозя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвозил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвозил е е производна форма на отвозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).