отвличало е

Речник на българския език

1. отвличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвличало е е производна форма на отвличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвличало е е производна форма на отвличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвличало е е производна форма на отвличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).