отвикнела

Речник на българския език

1. отвикнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвикнела е производна форма на отвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвикнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвикнела е производна форма на отвикна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).