отвикнел

Речник на българския език

1. отвикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвикнел е производна форма на отвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвикнел е производна форма на отвикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).