отвикнал е

Речник на българския език

1. отвикнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвикнал е е производна форма на отвикна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвикнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвикнал е е производна форма на отвикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).