отвикнал

Речник на българския език

1. отвикнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвикнал е производна форма на отвикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвикнал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвикнал е производна форма на отвикна (мин. деят. св. прич. м. р.).